LOADING...

Умен дом – мечта на 21 век или реалност от 20 век

Всички смятаме, че умният дом е започнал своето развитие в близките 30 години. Всъшност започва почти преди 100г., когато Емил Матиас започва да изобретява различни уреди, които да помагат в дома, като мелница за кафе захранвана от вятъра. Малка вятърна турбина, няколко зъбни колела и оси и всичко заедно създава една мощна мелачка за кафе. Друго негово изобретение е вид електрически звънец. Пет тигана и електромагнит са главните му материали, които, сглобени от младия Матиас, произвеждат познатото звънене.

Къщата с бутоните

1. Пулт за гаражната врата 6. Ключ за радиото 11. Автоматични прозорци
2. Електромотор на гаражната врата 7. Звънец за готвене 12. Управление на прозорците
3. Ключ за вкл. на алармата 8. Звънец и ключ за осветление 13. Техническо помещение
4. Ключ за гаражната врата 9. Ключ за пожароизвестяването 14. Управление на осветлението
5. Ескалатор 10. Автоматични пердета  

През 50те години на миналия век заедно със своята съпруга и сина си Матиас живее в шестстайна къща, в която почти всичко може да се постигне с натискането на копче. За да направи това възможно, изобретателят прокарва над 1500 метра кабели и поставя безброй прекъсвачи, релета и електромотори, скрити в пода и стените. Използва слаботокова инсталация, за да понижи риска от пожар.

За обичайния посетител къщата на Матиас не изглеждала по-различно от всяка друга. Но с натискането на бутон, всичко се променяло.

Цялото техническо оборудване на къщата се намирало в килера на спалнята. Стените на килера са окачени с прекъсвачи, релета, часовници, включващи или изключващи нещо, термостати, трансформатори, токоизправители, и кабели свързващи всичко към нещо друго. За незапознатите, това бил кошмарът на електротехника, но за Матиас всичко имало смисъл и всичко си имало практическа функция. Там нямало ненужно усложнена система.

Матиас вярвал, че половината от радостта да имаш нещо е да го направиш сам. Всички тези механични приспособления били по негов дизайн и констроирани от него.

Когато лекарят казал на госпожа Матиас, че трябва да намали качването и слизането по стълби, изобретателят започнал да работи върху ескалатор към мазето. Взел две релси за плъзгаща се врата и ги монтирал от двете страни на стълбището. Между тях монтирал правоъгълна метална платформа, голяма колкото за един човек. Бутоните за управление на реверсивния електромотор били монтирани на обезопасителния парапет.

В спалнята на Матиас прозорците и завесите се управлявали автоматично. Електромотори правели това възможно. Със завъртането на едно копче и завесите се спускали, със завъртането на друго прозорците се затваряли. Радиото в хола също се управлявало от спалнята( а също така и от кухнята и мазето). Допълнителните високоговорители помагали да се чува из цялата къща.

Часовниците в килера изключвали радиото в 10 часа всяка вечер и го включвали в 6 сутринта. Събота и неделя радиото се изключвало в 11, а се включвало в 8. Специално копче спирало часовника за изключване, ако Матиас искал да слуша програмите след настроения за изключване час.

Осветлението при тоалетката на г-жа Матиас било автоматизирано. При съвсем леко и почти незабележимо издърпване на централното чекмедже лампите светвали. Това било възможно благодарение на микроскопичен превключвател в чекмеджето.

Къщата и гаражът били защитени от система за сигурност, която се включвала автоматично вечерно време и се изключвала сутрин. Ако някой отворел врата в къщата или гаража през нощта, светлините в двора се включвали и се чувала сирена. Разговорна уредба долавяла всеки звук от гаража и го предавала в спалнята.

Из къщата били разпръснати противопожарните сензори: бутони, към които е прикрепена пружина, завързана с конец. При пожар конецът изгарял, отпуснатата пружина притискала бутона и веригата се затваряла. Това задействало звуковата сигнализация.

Ако валяло през нощта или докато семейството не било вкъщи, нямало никакъв шанс водата да увреди дома им. Под водосточната тръба се намирал метален съд, който натежавал при напълване с вода и натискал бутон, затварящ прозорците.

Гаражните врати се отваряли и затваряли дистанционно от контролен пулт на алеята. Матиас просто поставял ключ в ключалката на пулта, завъртал го и вратата се отваряла. В гаража завъртал друго копче и вратата се затваряла. Също така можел да отваря и затваря гаражната врата от кухнята. Това ставало с помощта на електромотор с ¼ конска сила намиращ се на тавана на гаража.

След натискане на звънеца, автоматично се включвало осветлението на верандата. Ако нямало никой вкъщи, термостатичен превключвател ги  загасял. Позвънявайки на звънеца, реле включвало малка крушка под термостатичния превключвател. Отнемало около три минути топлината от крушката да го нагрее достатъчно и веригата да прекъсне.

В предишната къща на Матиас имало сложна система за нощна проверка за заключване на вратите. Проста електрическа верига била изградена, за да протича през ключалките на външните врати в къщата. Когато езичетата на бравите били заключени, напрежението протичало през тях и включвало лампата в спалнята. Ако някое от тях не било заключено, веригата била прекъсната и лампата не можела да светне.

Представяйки си подобренията в тази къща от 50те години на миналия век, защо в това бурно развитие на технологиите не си помогнем сами, изграждайки нашият “умен дом”? Ние ще уважим Вашите желания и нужди и ще съдействаме да сбъднете всяка Ваша мечта.

Посетете нашият електронен магазин https://onoff.bg/shop