Може би смятаме, че умният дом е започнал своето развитие през последните 30 години, но всъщност тази идея се появява в средата на миналия век. Тогава Емил Матиас започва да изобретява различни уреди, които да помагат в дома. Негово изобретение е например мелницата за кафе, захранвана от вятъра. Малка вятърна турбина, няколко зъбни колела и оси и ето Ви една мощна кафемелачка. Пет тигана и електромагнит пък са основните материали за друго изобретение на младия Матиас. Сглобени заедно, те произвеждали познатото звънене на електрически звънец.
Къщата с бутоните
| 1. Пулт за гаражната врата | 6. Ключ за радиото | 11. Автоматични прозорци |
| 2. Електромотор на гаражната врата | 7. Звънец за готвене | 12. Управление на прозорците |
| 3. Ключ за вкл. на алармата | 8. Звънец и ключ за осветление | 13. Техническо помещение |
| 4. Ключ за гаражната врата | 9. Ключ за пожароизвестяването | 14. Управление на осветлението |
| 5. Ескалатор | 10. Автоматични пердета |
През 50-те години на миналия век Матиас живеел в шестстайна къща заедно със съпруга и сина си. В техния дом почти всичко можело да се постигне с натискането на определено копче. За тази цел изобретателят прокарва над 1500 метра кабели и поставя безброй прекъсвачи, релета и електромотори, скрити в пода и стените. Използва слаботокова инсталация, за да понижи риска от пожар.
За редовия посетител къщата на семейство Матиас не изглеждала по-различна от всяка друга. Но тази представа се променяла с натискането на някое копче.
Цялото техническо оборудване се намирало в килера на спалнята. По стените били окачени прекъсвачи, релета, часовници, включващи или изключващи нещо, термостати, трансформатори, токоизправители и множество свързващи кабели. За някои това може би звучи като кошмара на електротехника. Матиас обаче не допускал ненужно усложнена система. За него всичко имало смисъл и практическа функция.
Изобретателят вярвал, че половината от радостта да имаш нещо идва от това да го направиш сам. Затова той лично констуирал всички тези механични приспособления по собствен дизайн.
Когато семейният лекар посъветвал госпожа Матиас да намали качването и слизането по стълби, изобретателят започнал да работи върху ескалатор към мазето. Той монтирал две релси за плъзгаща се врата от двете страни на стълбището, а помежду им – правоъгълна метална платформа, колкото за един човек. Бутоните за управление на реверсивния електромотор били инсталирани на обезопасителния парапет.
Прозорците и завесите в спалнята на Матиас също се управлявали автоматично – с помощта на електромотори. Завесите се спускали със завъртането на едно копче, а друг бутон контролирал затварянето на прозорците. Радиото в хола се конролирало от спалнята, кухнята и мазето.
Часовниците в килера го изключвали всяка вечер в 10 часа и го включвали в 6 сутринта. В събота и неделя началният час бил 8, а крайният – 11. Специално копче спирало часовника за изключване, ако Матиас искал да слуша програмите след настроения час. Допълнителни високоговорители помагали радиото да се чува из цялата къща.
Осветлението при тоалетката на г-жа Матиас също било автоматизирано. Благодарение на микроскопичен превключвател, лампите светвали – дори при съвсем леко и почти незабележимото издърпване на чекмеджето.
Къщата и гаражът били защитени от система за сигурност, която се включвала автоматично вечерно време и се изключвала сутрин. Така че, ако някой отворел входните им врати през нощта, светлините в двора се включвали и се чувала сирена. Разговорна уредба долавяла и предавала в спалнята всеки звук, идващ от гаража.
Из дома на Матиас били разпръснати противопожарни сензори: бутони с прикрепена пружина, завързана с конец. При пожар конецът изгарял и отпуснатата пружина притискала бутона. Така веригата се затваряла и задействала звуковата сигнализация.
Под водосточната тръба пък бил монтиран метален съд, който натежавал при напълване с вода и натискал бутон, затварящ прозорците. Така в къщата бил избегнат всякакъв риск от наводнения – дори при валежи през нощта или в отсъствие на семейството.
Гаражните врати се отваряли и затваряли дистанционно от контролен пулт на алеята. Матиас просто поставял ключа в пулта, завъртал го и вратата се отваряла, а при завъртане на копче вътре в гаража – се затваряла. Гаражната врата можела да се контролира също и от кухнята. Това ставало с помощта на електромотор с мощност 300 вата, намиращ се на тавана на гаража.
Осветлението на верандата се включвало , автоматично с натискане на звънеца. Ако нямало никого вкъщи, термостатичен превключвател го загасял. При позвъняване релето включвало малка крушка под термостатичния превключвател. Отнемало около три минути топлината от крушката да го нагрее достатъчно и веригата да прекъсне.
В къщата на Матиас имало сложна система за проверка дали вратите са заключени. Била изградена електрическа верига, която да протича през ключалките на външните врати. Когато езичетата на бравите били заключени, напрежението протичало през тях и включвало лампата в спалнята. Ако някое от тях не било заключено, веригата била прекъсната и лампата не можела да светне.
Представяйки си подобренията в тази къща от 50-те години на миналия век, защо не си помогнем сами в това бурно развитие на технологиите, изграждайки нашия “умен дом” ? Ние ще уважим Вашите желания и нужди и ще съдействаме да сбъднете всяка Ваша мечта.